Продължете към съдържанието
Нос Емине

Нос Емине

Нос Емине е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Носът представлява източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно.

Нос Емине е защитена територия от категорията „природна забележителност“. Обявен е за такава през 1976 година.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който е маршрутът „Ком – Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли.

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.

В района на нос Емине има останки от Средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието произлиза от древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.

??? ?????

Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и много красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, се хвърлила в морето и вълните станали пурпурночервени.

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате нашата Политика за поверителност. Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close